четвъртък, 16 април 2015 г.

Бърза кухня: Скариди в "специален сос"

Прибирате се от работа, разбира се без да сте имали възможност да отделите време за обяд. Вече приритвате от глад, от припадъка ви делят само някакви си там минути, а хладилникът ви зяпа тъжно и някак пусто. Решавате да заложите на салата, като най- бързото възможно решение. В пристъп на освирепялост нарязвате на две на три 256 домата, 15 чушки, 8 глави лук, тиквичките от вчерашното барбекю, поливате импресионистично със зехтин, слагате финален завършек с щипка сол и триумфално тресвате огромната купа на масата. Домочадието ви гледа странно и с лека доза скептицизъм, но не смее да се обади, че току виж има жертви. След толкова години всички са развили инстинкт за самосъхранение и никой не смее да противоречи на гладна жена и да философства  излишно с реплики от рода на "ти как си представяш, че ще го изядем всичкото това". След първите спасителни хапки, съзнанието взима превес и най- после и вие осъзнавате, че тази салата е ужасно много. След стоически напъни да я изядете, накрая все пак остава. Жал ви е да я хвърлите (все пак кило домати още са на цената на половин унция злато) и я прибирате в хладилника. Разбира се, на другия ден тя вече не е годна за ядене. Ако подобна сценка ви звучи познато или пък не, но по някаква друга причина сте се сдобили с излишна салата от домати, следващата идея е за вас. У нас подобни сцени хич не са рядкост.


Скариди в "специален сос". Всъщност оставете скаридите. Те тук са допълнение на рецептата. По- скоро обърнете внимание на соса. 

четвъртък, 9 април 2015 г.

Великденски идеи 2015

Вчера си тръгнах от работа с идеята, че само прибирането на ботушите и палтата очевидно не върши работа. Великденски заек от сняг също не ми се прави, а и ръкавиците  ги смотах някъде. Минах през пазара и си купих няколко огромни връзки нарциси и фрезии. Това до известна степен оправи положението с липсата на празнично настроение. След чаша вино и лек джаз ми дойде музата за козунаци. Оползотворих и времето за втасване в правене на свещи и печене на яйца. И така до 1:30 през нощта. Но пък вече ми е пролетно, въпреки, че Витоша е покрита със сняг. Предполагам, че подобни състояния имат медицинско наименование:)


А козунаците станах фантастични. Два броя.


Споделям идеи.

вторник, 7 април 2015 г.

Преобладаващо със затъмнения

Променливо време, променливи настроения, променлива пролет с променливи зимни нюанси и леки затъмнения.  Хронологично за хаоса  през последния месец:


сряда, 4 март 2015 г.

Зима, като за последно / Пиле с фъстъчен сос

Тези дни пак  обикаляхме източните Родопи.  Прекрасно слънчево време, разцъфващи дървета и аромат на пролет във въздуха. Връщайки се към София, нещата далеч не изглеждаха толкова свежо и зелено, но както добре знаем - новият сезон е неизбежен. Преди Facebook да се е напълнил със снимки на цветенца и постове "Пролет е" (аз вече я изпълних тази задача:))), реших да сложа точка на зимата с последните ми снежни снимки и зимна (и  не толкова) рецепта. 


 Мислех поста да го комбинирам с друга скиорска серия от моя рожден ден и годишнината ни. Бях го измислила много добре. Трябваше да сме със страхотни семейни приятели, да пием вино пред камина, да ядем домашни специалитети, да направя торта... и изобщо да бъде НЕ-ЗА-БРА-ВИ-МО. Така де, това е нашата 10 годишнина. И беше ... ми ... незабравимо. Приятелите ни се скараха няколко дни преди това, променихме резервацията в последния момент, така че да сме си само ние, тинейджъра отказа да дойде в последния момент, а рожденият ми ден беше злополучно прекаран в смолянското спешно отделение (дете пометено на влека) и в Пирогов (Мъжът на Лулу паднал на леда в стремежа си да ми донесе джапанките.... бе дълго е). Вече традиционното ниско качество на българската хотелиерска услуга, съвсем довърши картината, така че изобщо да не ми се пише и документира случката. И така, 10 годишнината ни и 38 -мия ми рожден ден останаха размити из между битови инциденти. За сметка на това около тях беше страхотно. Детето е добре, Мъжът на Лулу е с шина, а приятелите ни са пак заедно. И си прекарахме чудесно едни почивни дни покрай националния ни празник, обикаляйки из България и наистина уникални места (съжалявам за изтърканата дума). Изводът не е че Джинджиплякторът е машина за джапанки №43, нито че крокодилът е по- скоро дълъг, отколкото зелен. Изводът е, че нещата не винаги се получават така, както сме си ги представяли, но ако се абстрахираме от идиотските си очаквания, животът продължава да е красив. И всичко е въпрос на нагласа. И гледна точка.


четвъртък, 19 февруари 2015 г.

За хляба

Както е добре известно, хлябът е традиционна, почти свещена храна за много народи.  През последните години е обвит от също толкова голяма доза противоречия. Бил вреден, ама не точно, защото пък бил богат на витамин B,  от него се напълнявало, ама не точно защото пълнозърнестия освобождавал бавни въглехидрати, съдържал мая, от която направо се умира, затова само с квас, но всъщност и в двете има един и същ вид дрожди. В Интернет лесно ще намерите отговор на въпросите какво се е промени  и защо един традиционен и толкова древен продукт измина пътя от "осанна" до "разпни го". Без да претендирам за изчерпателност, но мога да изброя някои от основните проблеми:


 Замяна на пълнозърнестото брашно с рафинирано такова, от което са отстранени всички полезни вещества
  • Заместване на традиционни сортове пшеница (пр. лимец и камут) със сортово модифицирана такава (моля де не бъркате генна и сортова модификация). Макар и сортовата модификация да е в следствие на селектиране, а не на директно промяна на гена, тя все пак си има своите негативни поражения и едно от тях е понижено съдържание на витамини и минерали  повишеното съдържание на глутен. Най- просто казано, глутенът не само че не допринася с нищо за организма ви, но успява да извлече част от полезните вещества, които сте приели. Повече за вредите от него може да намерите  тук.  На практика съвременната пшеница в най- добрия случай е с три пъти по- голямо съдържание на глутен, от колкото използваната от нашите баби и дядовци. Предполагам, че не е чудно защо при това положение хлябът ни има съвсем друг вкус и характеристики.
  • Влагане на подобрители в брашната - проблем, като при всичко останало, което си купувате от магазина. По възможност избягвайте брашна без обозначен състав на етикета. Ако имате възможност купувайте такива, които се мелят пред вас.
  • Заместването на квас с мая - традиционно хлябът се е замесвал с квас. Процес, който е значително времеемък - от отглеждането на самата закваска (7-10 дни) до изчакването на хляба да втаса (4-12 часа). Преди около 150 години е открит друг метод, който значително съкращава времето - използването на термофилни дрожди или по известни като  мая. От началото до 40-те години на 20век, Европа и САЩ са въвлечени в поредица от войни, които водят до продоволствени кризи, последвани от бурна индустриализация. Маята се явява удобна възможност за ускоряване на процеса на приготвяне на хляб и изхранване на населението. Проблемите с хляба обаче се дължат до голяма степен точно на тази подмяна . Дългият процес на дива ферментация на пшеницата с помощта на квас, позволява на бактериите и маята в нея да направят първоначалното разграждане на голямата протеинова молекула, която в не-разграден формат е трудна и тежка за храносмилане и може да причини наранявания върху лигавицата на червата. Затова драстичното съкращаване на времето за ферментация не е най-доброто решение от здравословна гледна точка, а цена, която плащаме с увеличаващият се брой хранителни алергии, непоносимости и стомашно-чревни проблеми (Източник: Надя Петрова).


неделя, 15 февруари 2015 г.

5!

5! Та-даааааа! При цялото ми непостоянство този блог става на цели пет години. Започна без особено ясна идея, което в последствие се превърна в основна концепция:) Всъщност трябваше да бъде дневник за рецепти, но много повече се превърна в дневник на живота ни. Понякога се връщам назад и препрочитам различни статии. Спомням си емоциите и събитията, които са съпътствали историята. За тези пет години се промениха много неща. Променихме мястото, където живеем, взехме си котка, промених работата, промениха се децата, променихме се и ние. 


Косата на Мартина се изправи, тръгна на училище, говори на руски, учи ангийски и ходи на танци. От малкото миловидно и добродушно детенце се превърна в момиченце с претенции, собствено мнение, идеи, желания и тънко чувство за хумор.


От миловидното дете с русите коси и сините очи, Ина все повече се превръща в млада дама. На моменти хаотична, на моменти носеща се по течението, на моменти наивна, но винаги жива, активна и търсеща. Вече си е избрала университет. В Англия... Май е време да престана да мисля за нея, като за дете.
Да, за 5 години много неща могат да се променят. Много неща могат и да се забравят. Радвам се, че започнах този блог и го превърнах точно в това, което е в момента, защото ми помага да си спомням. Единственото, за което съжалявам е че не намирам време да публикувам всичко, което искам да напиша. За 5 години могат да се променят много неща и блогът се променяше заедно с тях. ще продължи да го прави и в бъдеще.


неделя, 25 януари 2015 г.

Лесна торта Наполеон с кестени и кафе

Той ме научи да карам ски. Като учител, винаги е пренасял част от практиките вкъщи. Качването в планината започваше с подготовка на скиорския екип от предишния ден, ставане по тъмно и строяване пред влека, още преди да са го отворили. Караше се до дупка, като се спираше за малко на обяд, колкото да изпием по чаша черен чай с лимон, от термоса и да хапнем по сандвич, който  сме си приготвили. Обичах, когато той правеше сандвичите. Филийките винаги бяха равномерни тънки с много масло и луканка. Винаги съм се чувствала много удобно и комфортно в компанията на татко. Дори и когато пораснах и престанахме да си говорим толкова много. Дори и когато търсех майка ми, за да му предаде, нещо което исках да се случи:) Предполагам, че е нормално за всички момичета в тази възраст (съдейки и по дъщеря ми в момента). Винаги съм знаела, че мога да разчитам на него. Без значение в колко часа се обадя и по какъв повод. Без значение, дали някой трябва да ми прибере детето от училище, да ми пренесе багажа, защото се разделям с някой или в да а пристигне мигновено, когато в пристъп на ужас, че ще се взривя, съм зарязала първата си кола в средата на улицата, защото нещо стърже отдолу - татко винаги е бил там да ме "спаси".
Честит рожден ден тате!



четвъртък, 22 януари 2015 г.

Ферментирало масло, Гхи или добре забравените стари неща

Самият факт, че поддържам кулинарен блог би трябвало да дава знак, че храненето заема доста важно място в живота ми. Не става въпрос само за експериментиране с различни рецепти и съчетаване на вкусове. Интересно ми е всичко свързано с еволюцията на храненето, различните теории, ползите от един или друг продукт, теченията, та ако щете и модните тенденции. И така прехвърчайки от статия на статия и от сайт на сайт, преди няколко години се сблъсках с Аюверда и Уестън Прайс. Двете неща имат съвсем различна концепция, но крайната цел е все пак една - да се храним, така че да не се разболяваме. Докато Аюверда включва духовен и философски елемент, то Уестън Прайс е зъболекър, който обосновава теорията за храненето, базирайки се на научни факти и изследвания. Има доста статии в Интернет и нямам за цел да навлизам в подробности. По- скоро искам да се фокусирам върху маслото. При Аюверда, маслото Гхи заема централно място. Напоследък стана толкова популярно, че ми се струва направо излишно да казвам, че това е претопено масло, от което са отстранени остатъчната вода, белтъците и казеина. Благодарения на това може да се съхранява дълго време, дори и извън хладилник и издържа термична обработка при висока температура. Богато е на витамин А и Е, подпомага храносмилането, ускорява метаболизма и какво ли още не. Повече може да прочетете тук http://www.vegiveda.com/recepti_2.php.


От своя страна Уестън Прайс също обръща голямо внимание на маслото, но при него става въпрос за ферментирало пасищно масло. Получава се като каймакът от млякото на пасищни крави се подквасва. 


Толкова по отношение на Уестън Прайс и Аюверда, защото всъщност искам да ви разкажа/покажа как на времето  майка ми и баба ми решаваха въпроса с маслото:)

вторник, 20 януари 2015 г.

Как да си улесним живот и да си стоплим деня

Едно от най- неприятните неща, с които често се сблъсквах е да се прибера от работа болна и полумъртва, влачейки се по корем, да влезна в още студената къща и да установя, че в хладилника тъжно мърдат кофичка кисело мляко и няколко зеленчука. Те първа трябва да готвя, а всичко в мен крещи за нещо топло и сгряващо душата. Още по- досадно е когато ме е обрулил вятъра в планината, носът ми тече, главата ме боли, а краката нашепват, че са от нечие друго тяло. С течение на времето развих инстинкт за оцеляване в подобни ситуации и гледам винаги под ръка да имам някой "полуфабрикат". И не, не съм станала по- малко взискателна и не съм почнала да си зареждам хладилника с Е-та и тарелки със замразена баница и лазаня, нито съм преминала на готови кубчета бульон. Всъщност винаги съм приемала домашните "полуфабрикати" за част от ежедневието. Може би  защото от както се помня, майка ми е организирала нещата в кухнята по този начин и смятах, че е стандартна част от бита по нейно време. Нещо като реденето по опашки за тоалетна хартия и олио - не ти трябват в момента, но понеже не знаеш кога пак ще ги има в магазина и всички висяха с часове. Съвсем наскоро открих, че доста хора около мен дори не подозират за тази вълшебна "благина" за организация на времето и затова реших да я споделя. Не става въпрос за затваряне на бурканчета с домати и гювеч за зимата, а за нещо много, много по- елементарно. 

петък, 2 януари 2015 г.

Вместо равносметка и обещания

Времето е измислено от хората и началото на годината според нечий календар не е съществен фактор за съдбата. По този повод отбягвам да изсипвам надежди за бъдещето, само защото е станало 1 януари. Не обичам и обещанията и заричанията. Никога не се спазват. Не обичам особено и равносметките - няма смисъл да се обръщаш назад. Взимаш си поуките и продължаваш напред.  В началото на тази година си харесах думи под които искам тя да протече. Бяха KEEP GOING. Профучах през годината точно по този начин. Методично и систематично, стараейки се да не влагам особено емоции във второстепенни неща, хорски проблеми и откровена глупост. Това е нещо ново за мен и определено го смятам за едно от важните неща, които научих. Беше странна и трудна година. С хиляди малки проблеми, политическа и икономическа нестабилност. Отразиха ми се. Беше година изпълнена с прекалено много рутина и това със сигурност е нещо, което ми се иска да избегна през следващата. Ако мога пак да си избера дума, то ще бъде НАУЧАВАЙ. Колкото и добре да се учи чрез негативния опит, бих предпочела нещата да се дължат на чиста любознателност и лични амбиция. Нали, така, ако някак си може, ммм:) Благодаря предварително! Сред нещата, които със сигурност ми се иска да правя повече е срещата с планините. Не за ски (което така и така го практикувам), а просто за разходки и среща с приятели. Пристрастяващо е. Както казах не разчитам на календара, за да променям нещо в живота си. Започвам го когато и както дойде. Така посрещнахме новата и изпратихме старата година. Под звездите на Родопите и в семейния уют пред камината Беше страхотна седмица. И страхотна година. По своему:) Следващата и по- добре!


Благодаря на М и К. Пак и отново:)

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...