Страници

петък, 15 януари 2016 г.

Споделени впечатления: Saeco или един от малкото пъти, в които съм успяла да направя кафе






Казвала ли съм някога, че не мога да правя кафе? Съвсем сериозна съм! При цялата ми пристрастеност към добрата кухня, към цялата ми страст към всевъзможни пособия и уреди, аз не се справям с едно най- обикновено кафе. А не е като да не обичам и да не пия. Хората, които ме познават лично и са ми идвали на гости, мисля че ще се съгласят с две ръце. Обикновено ме поглеждат с нескрит ужас в очите, когато ги попитам дали искат чаша кафе и въздъхват с огромно облекчение, като разберат, че ще го приготвя мъжът ми. Понякога опитите ми са просто трагични и се налага да сърбаме вода с утайка вътре, но се е случвало да са откровено опасни. Нали знаете онези прекрасни кубински кафеварки? Аз имам две взривени такива. Горната част на едната се заби в тавана на вилата. Добре че нямаше никой около нея точно в този момент. Тогава мисля, че бях на 14 и баща ми ми обясни, че съм я натъпкала прекалено много, като съм я сложила на много силен газов котлон. От тогава уж внимавах много но десетина години по- късно изстрелях още една в открито небе, докато се опитвах да сваря кафе на някакъв пикник. За щастие пак нямаше жертви. Може би защото кафеварката така и не „кацна“ обратно на земята. Когато навлязоха новите технологии и се появиха машини за еспресо в домашни условия, замествайки така омразните ми кафеварки за „шварц“, реших че моят миг е настъпил. О, та това изглеждаше толкова лесно! Слагаш кафето, завърташ, натискаш копчето и……. в моя случай разцепваш цедката или машината почва да се тресе неистово по плота, в опити да напусне къщата, бълвайки утайка из цялата кухня.  Не знам как го правя, но са ме признали за безспорен талант. Приятели, роднини и познати ме ползват за „летец изпитател“ на машините, които искат да купят. Ако аз не успея да я взривя от първи път и в някакъв момент изкарам кажи- речи годно за консумация кафе, значи съответното приспособление става. 
  


вторник, 12 януари 2016 г.

За нещата, които все пак не ни убиват

Преди три години, по същото време, в колата имаше един диск. Слушах една и съща песен отново, отново и отново, вкопчена в ронещите се остатъци на познатия ми свят и зоната ми на комфорт, която внезапно беше изчезнала. Имах усещането, че животът ми се променя толкова бързо, че се бях превърнала в наблюдател на самата мен. Не бях сигурна каква част от себе си ще се успея да съхраня и дали изобщо си заслужава да го правя (писах тук) Понякога нещата могат наистина да бъдат въпрос на оцеляване. Ясно си спомням една такава мъглива януарска вечер, в която паркирах пред нас и останах на седалката в следващите два часа, тихо хлипайки от отчаяние на фона същия този диск със същите тези песни. После смених колата и дискът изчезна заедно с нея. Не помня да съм плакала от тогава. Не че не е имало за какво, аз винаги мога да намеря повод. Просто повече не сметнах за необходимо да го правя. Същия този януари, преди три години, бях започнала поредния си проект 365. Понеже го публикувах във Фейсбук, сега ми се появи напомняне, какво се е случвало тогава. Видях го точно, докато стоях в колата в обичайното сутрешно задръстване. Наречете го съвпадение, съдба или просто случайност (все неща, в които не вярвам), но точно в този момент по радиото пуснаха същата песен. Всичките спомени нахлуха в главата ми, оставяйки усещането за студенина като отворена врата в мразовита зимна вечер. Казах им добро утро, усилих музиката и припявайки с песента си сложих розов гланц за устни. Не че нещо, но това което е минало си остава минало. В настоящето няма място за стари песни и изживени емоции. Единственото, което си заслужава да пренеса са научените уроци. Преди три години изпитвах панически ужас от промяната. Три години по- късно знам, че без нея не мога. Тогава мислех, че ситуацията ще ме убие (не беше далеч от истината). Сега съм убедена, че излизането от зоната на комфорт просто ме научи на много неща. Това, което не ни убива ни прави по- силни. До преди три години не разбирах смисъла на тази фраза.  Подозирам, че аз просто си търся подобни неща. Животът ми се промени много. Аз се промених, всичко около мен е различно. Сменихме си къщата, колата, офиса, обкръжението, фотоапарата, заниманията и интересите. Смених си отношението към живота като цяло. Той наистина може да бъде прекрасен.  Между другото, единственото, което не успях да променя в себе си за тези три години е ужасът и нервността, които изпитвам, ако не контролирам ситуацията.


2015 беше една странна година. Трудна по свое му, но успешна и красива. Пак благодарение на Фейсбук разглеждах хронологията. А там дори не съм качила всичко! Три години по- късно наистина се чувствам по- жива от всякога. И ако нещо не искам да се променя, то това са хората около мен и времето което прекарваме заедно - много истински и много смислени! Пожелавам го на всеки!

сряда, 23 декември 2015 г.

Не Коледна рецепта за Не панирани ябълки

Обожавам Коледа, но през последните години се уморявам от кича, безкрайното пазаруване на подаръци за хора, които познавам, слабо познавам и или изобщо не познавам и от суетеното около  изяждането на огромни количества храна. Ако случайно си спомняте, празникът е Рождество Христово, но някак си Дядо Колда/Дядо Мраз/Дядо Праз много активно и напористо го изместиха. Обичам да приготвям всевъзможни неща с децата или за тях, но дали заради апокалипсиса по магазините или закъсняващата зима, дали заради нещо друго, но тази година нещата не стоят точно така. Както при всички, последните работни дни се превръщат в микро кошмари, но това не е някакво изключение за мен и то от доста време насам, така че едва ли причината се крие в това. От друга страна лятното ми настроение продължи почти до средата на ноември, а есенното още не ме е пуснало. Още не съм на вълна "кисело зеле", още по- малко на свинско, бекон и шпикована сланина. Обмисляйки опциите за празничен десерт тези дни, все не ми се минаваше на вълна баклава или нещо друго, от което устата ти залепва дни след това е черният дроб прискърцва и вие от количеството на поетата мазнина. И така за "не точно Коледа" си измислих "не точно панираните ябълки".


Леко неугледен, но много приятен десерт, носещ аромата на Коледа. Да ви кажа, може да го пробвате и като снакс с чаша греяно вино.

петък, 11 декември 2015 г.

Картофени питки с шунка и кашкавал

Декември е един чудесен период от годината. До към 20-ти ми идва да се гръмна, а на следващата година по същото време много съжалявам, че вече не съм я свършила тази работа. Този декември не прави изключение. Коледния дух е нещо, което се случва другаде. При мен коледните звънчета са заменени от чукове в главата, а тихата бяла нощ от среднощно изпотяване, кошмари и безсъние. Оставила съм мъжът ми да се занимава с децата и котката, само не мога да го убедя да полива от време на време и цветята. На фона на тази идилична картина, готвенето се явява някаква излишна подробност. Всичко, което отнема повече от 30 минути от ваденето от хладилника до изяждането, автоматично отпада. Полуфабрикатите никога не са ми били опция, но след като ме снабдиха с Airfryer реших да си направя няколко експеримента със собствени заготовки. Както вече писах, уредът по същество е мини конвектомат. Ако не знаете какво е - това са онези уреди, които ги има по супермаркетите и някои магазини и в които изпичат замразените кроасани и хлебчета. Аз вече пекох купени замразени кроасани и резултатът беше прекрасен. Става значително по- бързо от колкото в традиционна фурна. В тази връзка реших, да си направя някои мои неща, които да замразя и след това да печем за закуска на децата. 

 
Резултатът беше доста удовлетворителен и с чиста съвест ви представям идеята за картофени хлебчета с шунка и кашкавал. Чистосърдечно си признавам, че още не съм имала време да пробвам рецептата в нормална фурна. Предполагам, че няма да има проблем и ако някой се престраши, нека ми пише какво е станало.

неделя, 6 декември 2015 г.

Никулден

Честит празник на всички Никита, Николаевци, Николети и на нашето Николайче:) 
Обожавам рибата във всичките и разновидности. Каквато и рецепта да сте приготвили за днес не е толкова съществено. По- важното е да обърнете внимание на близките си.

Различни рецепти за риба може да намерите тук. От мен днес само снимки.

събота, 5 декември 2015 г.

Риба с анасон и лимоново -маслен сос

Много обичам риба, но честно казано шаранът не е сред любимите ми варианти. Има много кости, мирише, трудно се чисти, бавно се приготвя... като цяло не е моята риба. Утре е Никулден и ако случайно и вие сте като мен, имам едно лесна и много бърза рецепта. Като ви казвам бърза, разбирайте, че отнема 20 минути с подготовката на продуктите. 


Дори и да не обичате анасон, съветвам ви да не го изключвате от рецептата. Вкусът му тук е наистина много деликатен и много добре се съчетава с рибата.

сряда, 2 декември 2015 г.

Листопад

Обожавам тиква. Особено, след като я открих в солен вариант.


Обожавам и есента. Малка порция тиква и есен, преди да сме превключили на коледна вълна:)


понеделник, 30 ноември 2015 г.

Airfryer: "Пържено" пиле с ароматни зеленчуци и чипс от прошуто

Страшен фен съм на всякакви уреди в кухнята. Единственото, което нямаме е фритюрник. Не за друго, но пърженето не е сред кулинарните техники, които използвам. Най- вече по здравословни и диетични причини. Но пък от друга страна, не отричам, че пържената храна е вкусна - хрупкава коричка и сочна вътрешност. През последните няколко години на пазара се появиха алтернативи, които пържат с по- малко мазнина, като при част от тях е направо символично количество. Признавам си, когато от Philips се свързаха с мен да тествам най- новият им уред Airfryer, определено проявих голяма доза любопитство. Спецификацията гласи, че може да се пържи без мазнина. Въпросното съоръжение пристигна миналата седмица, надлежно опаковано в офиса ми и от тогава експериментите вървят с пълна сила. То не бяха някакви стандартни неща като пиле, кюфтета и картофи, то не минахме през чипс от цвекло, кексчета и картофени соленки и не стигнахме до панирани ябълки. Само баница не съм правила още, но пекох замразени кроасани.


неделя, 29 ноември 2015 г.

...

Събота сутрин. Аз съм хлапе. Мирише на мекици и черен чай с лимон. Мама и тате уточняват на висок глас някакви семейни взаимоотношения. Цари лека суматоха. Трябва да излизаме. Към 11-12 благополучно всички са се натуткали и цялото семейство се качваме на трамвай 7, който удобно свързва Лъвов Мост (където живеехме ние) с Мото писта (където бяха те). След 40 минути благополучно сме там. Звъним и направо влизаме. Иначе Вуйчо се кара. Винаги е казвал, че там трябва да съм си все едно у нас. Посреща ни усмихнат до ушите и казва на майка ми "Айде бе Мичке, уж кафе щяхме да пием, а вие пак чак за обяд идвате". Това се повтаряше много съботи и недели и е един от най- приятните ми спомени от детството. Защото там наистина се чувствах като у дома си. Много неща се промениха от тогава, но не и това чувство. Вуйчо беше художник. Израснах с неговите картини. Имам си някои особено любими. Като дете се взирах в тях и имах усещането, че усещам вятъра в косите си, мога да се пресегна и да откъсна стилизираното цвете и да духна глухарчето.
Отново събота и пак по същото време, когато обикновено ходехме при Вуйчо и Вуйна. Пак сме в тях. Разхождайки се из апартамента, в коридора видях закачена същата тази картина с планината, цветята и глухарчетата. А бях толкова убедена, че всъщност е висяла на стената вкъщи, за да си я спомням в такива детайли и да съм я съзерцавала толкова пъти.  Май наистина "у тях" е било същото като "у нас". Само, че вече там няма да е същото, защото Вуйчо вече го няма. За кафето сигурно няма да стигнем, но се надявам когато времето безмилостно отброи и нашите дни, ти да ме посрещнеш от другата страна с онази усмивка. Много неща се промениха от онези безгрижни детски години, но това ще е начина по който винаги ще си те спомням и нищо друго няма значение! 


Почивай в мир и да знаеш, че Ина е наследила таланта ти!

неделя, 8 ноември 2015 г.

Еклеров венец (Paris -Brest)

Честит Рожден Ден Зверче!  Мина времето, когато ми пожелаваха да си послушна. Сега ти желая да си жива и здрава. Всичко друго зависи само от теб!


 Тортата е за нас, тя ще празнува с приятели:) Не е чак толкова трудно, колкото изглежда, но със сигурност не е торта за начинаещи.



ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...