вторник, 16 декември 2014 г.

Картички разни

Всяка година някое от децата неизменно ме изненадва с нещо извънредно и спешно, което трябва да се прави за коледния базар/тържество. Ина вече е доста по- голяма и организиранa и имаме цяла седмица на разположение. За сметка на това ревящата Мартина ми сервира новината в 11.30 вечерта. С всяка следваща година надобрявам все повече и повече в симплифицирането на моледлчетата, така за има - няма два часа я сдобих с няколко картички. Това е част от тазгодишната реколта.

понеделник, 15 декември 2014 г.

Тарт с круши и шам фъстък / Семпла Коледа по принуда:)

Елха и котка очевидно са абсолютно несъвместими неща. Още на втория ден се наложи да изнесем елхата на терасата след като малката гад я бутна три пъти, изяде и повърна гирляндите два пъти. За съжаление това е съдбата и на така любимите ми коледни лампички. Те също  примигват тъжно отвън, след като включването им вътре ни подложи на риск да се приберем от работа и да заварим опържена на 220V котка, безгрижно прегризала някой кабел. Подозирам, че подобна участ очаква и всякаква друга коледна украса, която имам неблагоразумието да закача на по- малко от два метра височина. Единствените неща, които все още не са попаднели в обсега на вредителя са фенерите, които освен че не се търкалят добре имат и ужасния навик да парят, точно когато светят и са най- интересни. За по- голяма сигурност изнесох и тях на терасата. Сега имаме страхотно и коледно "отвън" и доста семпло "вътре":)


Тази година, твърдо решена да не правя сладки, наблегнах на някакви други рецепти. Забраната не важи за пайовете, които обожавам. Традиционно правя ябълков, но тартите с ядки и плодове също намират своето подобаващо място.


Рецептата днес е за Тарт с круши и шам фъстък.

сряда, 10 декември 2014 г.

Коледни идеи: Вълнени цветя за подарък


Тя наскоро е стартирала собствен бизнес. Наема помещение, в което прави и продава прекрасните си цветя, шалове и бижута от филц. Казва, че й е много трудно и не може да събере парите дори за наема.  Жалко е, защото е страшно талантлива и мила. Няма фейсбук страница, нито сайт. Разчита само на клиентите, които минават през малкото магазинче на площад Македония. Ако още не сте измисли какво да подарявате на приятелки и роднини, може би нейните цветя ще са подходящата идея. Аз лично си взех доста, обаче не съм съвсем сигурна с колко от тях бих се разделила и подарила:) Мммм да, в някои отношение мога да бъда и егоист:)
Можете да ги откриете на:

Ал Арт
бул. Македония 12
all_art@abv.bg
0889909915
https://www.facebook.com/pages/ALL-ART/574605965973635


понеделник, 8 декември 2014 г.

Коледни идеи: DIY / Играчки от самосъхнеща глина

Коледа си остава един от любимите ми празници, но всяка година се налага да усъвършенствам уменията си за самосъхранение, с цел избягване на дивата форма на комерсиализъм, истерията за подаръци (в много случаи абсолютно ненужни) и натрапчивите реклами на самобръсначки и епилатори. Всяка година упорито се опитвам да внуша на децата си, че Коледа не се случва в МОЛ-а, а вкъщи, когато заедно подготвяме празника.  Малки порции време, прекарани в правене на нещо с децата.


Предходни години доста често използвах сладките за украса. Тонове сладкиши, чиято съдба беше да отидат в кофата, след един месец висене по елхата, стената или на масата. Тази година реших да си спестя по- голямата част от джнджифиловите човечета и курабийки и вместо тях да използваме самосъхнеща глина. Идеята: Нещо като висящ коледен календар, който да закачим над масата в хола.


Какво ви трябва:

неделя, 7 декември 2014 г.

И за морето и за Никулден с малко закъснение

Да е зимно, да е зимно, колко да е зимно:) Вярно, че е декември, но у мен още тлее желанието да си публикувам снимките от лятото. Какъв по- добър повод за морски снимки от един Никулден.
 

Те, разбира се, са съпроводени от рецепта и традиционно на тази дата празнуваме имения ден на единия близнак. В блога може да откриете и доста други рецепти с риба - от традиционни до доста странни. За тази година предложението е за стек от риба тон с азиатска кора от семена.


Не мисля да съм многословна. Снимките и без това са достатъчно и досадно много. Всъщност бяха толкова много, че при мисълта за подбор и обработка, просто се обезкуражаващо се отказвах да се захващам с начинанието.

сряда, 3 декември 2014 г.

Леденото кралство / Белтъчни орехови сладки

Няма случай, в който да тръгна за Русе или Шумен с кола и климатичните условия да са нормални. Не твърдя, че на там винаги е нещо от рода на "апокалипсис сега", а по- скоро, че аз уцелвам такова време. Вчера не направи изключение. Ето така изглеждаха нещата от Витиня почти до Русе.


Не, това не е сняг, а чиста форма на кристален лед, който се трошеше и падаше, заедно с прилежащи клони  при най- лекия повей на вятъра.


Заедно със снимките от леденото кралство вчера, пускам и първата рецепта за сладки, с която поставям началото на коледните публикации.  Мислех и тази година да правя предколеден календар, но много се съмнявам, че ще имам време за подобно преживяване. С каквато и честота да пускам публикациите, публично обещавам, че ще редуцирам сладките до санитарния минимум, т.е най- много да направя още едни кантучини:)

понеделник, 1 декември 2014 г.

Под небето с хилядите звезди

 
М: Какво ще правите този уикенд? Искате ли с нас към Родопите? К. е набелязал една скала - Шан Кая, с ниши и иска да се пуснем с въжета да я снимаме.
К. е оператор и фотограф. От известно време работи по филм за свещените и мистични места в Родопите. Около него винаги е интересно. Отговорът можеше да бъде само "Ми, да бе, идваме и ние". Малко повече мисъл, относно последвалата организация, нямаше да бъде никак излишна. Просто The Master на импулсивните решения...

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Тема с продължение: Архаизми

Случка 1: Аз, току- що навършила 9. Вече не помня дали пионерче или още чавдарче. 3 март. Даваме едночасов караул пред паметна плоча. Не помня на кой е, а само че е студено. Някакви деца от по- големите дойдоха и започнаха да ни замерят със снежни топки, от вече старият пропит с кучешка урина, сняг. Не посмях да мръдна, но се разревах. До ден днешен изпитвам някакъв лек неприязън към тази дата, която чувството на патриотизъм и осъзнатостта, идваща с възрастта никога не можаха да притъпят.
Случка 2: Някъде през февруари. Не знам на колко съм, датата е около рожденият ми ден. Тълпа хора, а ние стоим вече час с почти замръзнали цветя. Страшна скука, придружена със студ. Нито разбрах какво правим там, нито защо ги поднасяме тия цветя. Сега като си спомням мястото и времето, трябва да е било честване по случай обесването на Васил Левски.
Случка 3: Пак аз. На около 13. С тайфата минаваме покрай някакъв митинг. Един човек ми даде знаменце и шапка. Хората подскачаха и пееха в хор. Попитах човека какво правят. Отговори, че се борят да имаме по- добра и справедлива държава. Не го разбрахме, но тълпата ни повлече. Скачахме и викахме с тях. . По- късно вечерта, когато баща ми ме попита, не можах да обясня за какво точно сме протестирали. Леко ме хвана срам, защото наистина не можах да си отговоря, защо сме се присъединили, но знам, че  беше жестоко!. Години по- късно си дадох сметка какво е това усещане, когато крещях, виках, скачах и прегръщах някакви непознати на някакъв стадион, гледайки футболен мач на отбори, които не ми говореха нищо. Духът на споделената емоция е увличащ и наистина неповторим.
Случка 4: Някакъв музей. Вървим и се хихикаме покрай хладните стъкла. Зад тях се мъдрят странни предмети, които нищо не ни говорят. Много по- важно е кой на коя каква бележка е пратил.
Случка 5: Аз на 18. Последна година във ФСГ. Ние сме най- великите и единственото за което ни пука е резултатът на турнира по белот, който само понякога се разиграва в междучасието, но доста по- често е в часа, `щот` нали е по- спокойно нЕкакСи.  Влиза преподавателят по международни плащания. В стаята е пълен хаос и никой не го отразява. Човекът сяда на стола, качва си краката на катедрата, при което лъсват два различни  чорапа (един жълт и един на раета) и вади вестник, докато арогантно дъвче дъвка. Цветните чорапи определено правят впечатление и в стаята настана тишина. Разказа ни виц. Всеки път чорапите бяха различни. Вицът също, но аз до ден днешен знам как се емитират държавни облигации какво е менителница и как се джиросва. Не мога да кажа същото за икономикса и маркетинга, където безлични женици с очилца, влизаха безлично в стаята, мрънкаха си нещо под носа и също толкова безлично си тръгваха.
Случка 6: Пренасяме се доста по- напред в бъдещето. Аз и мъжът ми във Валенсия. Мразя музеите - скучни са (виж случка 4). С мъжът ми отиваме в града на науката и изкуствата. С огромна доза скептицизъм влизам в музея на науката.  Изкарват ме почти с шутове в края на роботния ден, след като съм си завирала ръцете във всякакви машини и прототипи, гледала съм как се излюпват пиленца, мравчена колония и съм си правила експерименти със звукова вълна. Абе кеф.
Случка  7: Този октомври, аз и Ина в Лондон. Отиваме в музея на науката, след като сме се изпокарали, че не съм дала толкова пари, за да киснем в хотела и госпожицата да си прави прическата и грима (тя прави 16 другата седмица и към тия неща уж трябва да се проявява разбиране). Тя е всичко друго, но не и въодушевена. Попадаме на последния етаж. Видът и на кисел тинейджър рязко се сменя с този на любопитно дете при вида на самолетните симулатори и игрите с магнити, вода и електричество. Моят също.
Случка 8: Почти сега. 31 октомври или прословутата нощ на Вси светии. В Интернет се вихрят полемики за или против празника, така че при всяко натискане на бутона на браузъра и ти се пригажда. Майка ми предлага на Марти да спи при тях. Тя отказва, защото съм й обещала да правим фенери. Не помня, но щом е казала ще правим. Не харесвам зловещите костюми. Минавам през някакъв магазин в МОЛ-а и купувам най- евтината рокля от тюл и пайети, заедно с някакъв лъскав чоропогащник и също толкова крещящи ластици и шноли. Кичозно, но като за Хелоуин  ще мине за костюм на принцеса. Правим фенери от тиква, говорим си за ирландските емигранти в Северна Америка, за българските Заговезни и за унищожаването на бизоните и застрашените животни (това пък как излезе като тема, изобщо не мога да си спомня).
Случка 9: Ден по- късно. Денят на Будителите. След цялата полемика в Интернет за това как трябва да пазим българските традиции се чувствам национален предател, че сме си правили тиквени фенери. Отварям компютъра, с идеята да намеря къде да ходим за деня на Будителите. Честно казано резултатът го знаех предварително, ама все пак реших да проверя. Нищо. НИ-ЩО!!! Библиотеката има ден на отворените врати и издателство Сиела прави 20% намаление на българските книги. Точка. Питам я какъв празник е днес. Казва ми. Облича си вчерашната рокля, защото била много официална. Пишем с перо и мастило, както е писал Паисий. Харесва й. Четем история. Сестра й си примъква такъмите и се лакира при нас, за да слуша. Следобед отиваме в някакъв МОЛ да купим ботуши. Има някаква програма за Хелоуин и всичко се пука по шевовете. Ужасно е изнервящо и си тръгваме възможно най- бързо. Във Фейсбук с патриотичен патос, продължава споделянето на снимки на Ботев, Левски и Неофит Рилски и честитене на празника.  Предполагам, че минава за патриотизъм. Не, благодаря.


Следващата година сигурно пак ще празнуваме Вси Светии, но за деня на Будителите мисля да организирам колективно мероприятие (може и още за 3-ти март). Ще се обадя предварително. Поканени сте. Нещо, което със сигурност няма да направя е да заведа детето на тържествена проверка и заря по случай 3- ти март, нито на тържествен концерт по случай 24 май. Не се чувствам национален предател. 



Предаването и запазването на традициите започва и завършва с децата. Те са податливи. Направете им ги интересни и те ще ги "купят". Очевидно МОЛ-овете са доста по- добри в това отношение от МОН и МК, които  отдавна са абдикирали от всякакви задължения. Мисля, че времето на манифестациите, закачането на таблата с Ботев и Левски и експонати зад витрини тип "НЕ ПИПАЙ!!!!", мина доста отдавна. Времето на немотивираните забрани - също. Светът се променя. Може би е време да забравим за архаизмите, защото "модернизмите" са прекалено интересни, за да бъдат забранени или игнорирани с безсмислени постулати и криво разбран патриотизъм от рода на "Когато американците си сложат мартеници и ние ще празнуваме техните празници". Публикуването на портрети на Ботев и Левски във Фейсбук просто ще го подмина с пренебрежително мълчание. Децата се любопитни и любознателни по рождение. Винаги намират нещо интересно за правене. Дори и да не го разбират и да е неподходящо (виж случка 3). Празнотата на безинтересните неща бива запълван бързо с "интересни" без значение от тяхната полезност. И само между другото - никой не ги натрапва и не се опитва да унищожи Великата Българска Нация Дето Била На Три Морета. Само запълват вакума от бездействието ни.



Не мога да не публикувам конструктивно предложение от Пламен Сивов във Фейсбук:)))

"Предложение за примиряване на Хелоуин и Деня на будителите: 1) празникът се провежда рано сутринта на 1 ноември вместо вечерта на 31 октомври. 2) организирани групи от деца обикалят из кварталите, пеейки възрожденски песни (основно “Къде си вярна”) 3) децата са маскирани като будителчета: момченцата - с бради, калпачета с перо и дървени саби, момиченцата - като райникнягини и бабитонки. Вариант 2: момченцата - с фракове, пенснета и фалшиви мустаци, момиченцата - с каквото там са носили учителките през Възраждането. Децата звънят на звънците на домовете, викайки: “Почерпка или въстание!”, като момченцата заплашително размахват сабите. Домакините ги черпят с бяло сладко с индрише и им подаряват томчета на Вазов."

Успешна седмица!





петък, 31 октомври 2014 г.

За другата гледна точка / Пай с тиква и карамелизирани кестени

Хелоуин. Преди да кажете: "Ооооооо и ти ли бе, Бруте", ща побързам да направя уточнението, че няма да ви занимавам с тиквени фенери и имитация на отрязани, окървавени пръсти  (вече съм публикувала разни неща тук и тук), нито ще ви залея с поредната доза хейт. Като повечето хора с близко до моето ЕГН (пък и не само) и аз не изпадам в умиление. От друга страна глобализацията си тече като процес и светът няма да спре, за да слезем. По тази причина, отбягвам да заемам и крайна позиция по темата, така че с небрежно махване на ръка, подминавам развихрилите се в  Интеренет дискусии по повод Хелоуин. И все пак една от гледните точки доста ми се наби на очи "Не на езическия празник" и "Не давайте децата си на сатаната, като почитате окултния и сатанински празник". Лично за мен, подобно невежество е малко по- страшно, от колкото и изпадането във възторг от прилепчета и тиквените фенери. Не за друго, а защото за пореден път се заклеймява, нещо което не се познава и не се разбира. Това, че е странно и чуждо не го прави непременно лошо. Само прави нас да изглеждаме лоши и озлобени, защото нали знаете: хората не са по- принцип  такива, но стават, когато ги е страх. А най ни е страх от неизвестното и различното. Затова нека си припомним. Първо, Вси Светии и Хелоуин не са едно и също нещо, макар че са на една дата. Вси Светии е католически празник, който почита паметта на всички мъченици и светци. Съвсем умишлено е направен по същото време, когато келтите са чествали своята нова година - Самайн (по принцип цялата християнска религия е приобщавала по този начин езически ритуали и празници).  Вярва ли са, че в нощта на нова година душите на починалите се връщат на земята, в търсене на нови тела. Затова се маскирали възможно най- страшно с животински кожи и рога, та  душите да не разберат че са живи хора и да се вселят в тях. Т.е. Хелоуин не преклонение пред окултното, а точно обратното - страх от него. Сега разбира се идва логичната и добре известна истина. За най- лесно, отваряме Уикипедия на статията за Кукерите. Седемте разлики между двата ритуала трудно се забелязват с просто око. Освен дата,  не са кой- знае колко много. ОК, нашите кукери си слагат звОнци, за да вдигат шум и да прогонят злите сили. Келтите са си загасяли огньовете и са пазили тишина.
Проблем с празнуването на Хелоуин има, но той не е в окултното, а в израждането, загубата на смисъл  и комерсиализирането. Но, ако привнасянето на тази част ви кара да си мислите, че празникът е тъп и изпразнен от съдържание (а той  в момента е), ще се радвам да си поговорим отново покрай Коледа и консуматорската истерия и дано и тогава да имате също такава принципна позиция. Ще си спомните ли отново за чисто българските традиции и ще прокламирате ли отново в духа на "подкрепете българското", като НЕ си подарите подаръци, направите с детето си сурвачка от естествени материал, заведете го да види сурвакарите и НЕ си украсите къщата с пластмасови топки и изкуствени елхи. Аз се опитвам частично, но откровено си признавам, че не мога да избягам от всичко. Може би и не трябва. Далеч по- важно е да създадеш смисъл, от колкото да забраниш или отречеш нещо.
Та така. Довечера, ние с Мартина ще правим  фенери, ще ядем печена тиква и тиквен пай с карамелизирани кестени и ще си разказваме за кукерите и келтите,  за Християнството, за езическите ритуали и как хората са хора, където и да са. И може би как всички нас ни е страх от нещо, но всъщност  най- страшното си остава невежеството, защото ни прави лоши.  След това, когато дойде януари, ще я заведе да гледа и кукери. Въпрос на гледна точка. Моята е, че борбата със злото и лошото, почва от борбата с незнанието, страха от непознатото и неприемането на различното и чуждото, а не с маските, звънците, тиквите и изкуствената кръв.  И с търсенето на смисъл. Във всичко!
 Край на лекцията:) Изяжте си пая, имате още време да направите един:)


неделя, 26 октомври 2014 г.

Уикенди: Лате с тиква и карамел

Сигурна съм, че дори и да не сте от София вече сте надлежно запознати с количествата паднал сняг по милиметри. В допълнение на селфитата и постовете във Фейсбук, тази година активно участие взеха и медиите. Очевидно моментната липса на апокалиптична новина в държавата ги хвърли в паника и ги накара да се фокусират върху количествата дърва, които са събрали индианците (предполагам знаете вица), чертаейки  мрачни картини за епохален и невиждан студ през зимата.  Дето се казва, не е необходимо да критикувам, но просто не можах да се въздържа:) Аз, обаче, съм фен на всички сезони и освен, че опашката за смяна на гуми беше неприятно явление, първият сняг по- скоро ме зарадва. Отдадохме се на червено вино, ароматен чай, лежерен обяд в много приятен ресторант, печени кестени, камина  и Лате с тиква и карамел.


Преди около  година и нещо пих подобно лате  в Starbucks някъде в Англия и направо се влюбих. Въпреки, че като цяло асортиментът тук и там няма голяма разлика, не открих подобна напитка в българската версия на веригата. Преди две седмици отново се оказах в Лондон и отново си поръчах pumpkin spice latte (после установих, че вече го има и тук). За това време бях престанала да пия кафето със захар и латето ми се стори отровно сладко. Замислих се, че всъщност в него няма нито тиква, нито истински карамел, нито истински подправки. Амбицирах се да си направя подобно лате, но с истински съставки и не толкова лепнещо от сладост. Получи се повече от добре.

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...