вторник, 1 септември 2015 г.

Съвършеното несъвършенство / Салата с гриловани праскови и прошуто

Ресторант Подкофа се намира на плажа. Пред него няма нищо друго освен пясък и море. Така да се каже на първа линия е. Масите са без покривки, а столовете са различни. Вилиците, лъжиците и чашите - също. Единствените стени, които има са въображаемите и когато духа вятър, в чинията ти попадат песъчинки, а косата ти се разрошва до безобразие. За сметка на това храната е великолепна. Виното е само едно, но е добре охладено. Ресторант Подкофа има своите недостатъци, но те само го карат да изглежда още по- съвършен. И да, знам, че подкова се пише с В, но името не идва от там, а от една прелестна кофа, която е провесена от навеса и служи за осветление, заедно с десетките лампички, заобикалящи мястото. Децата го кръстиха така и за известно време въргалянето в хамака под звездите, полепналия пясък по краката, солта и вятъра в косите, станаха тяхно ежедневие. И въпреки, че уцелиха единствената лоша седмица това лято, не се сетиха че имат таблети. Имаха книги, море, вечери под кофата и Мила, която да им подсигури пет звездно гурме (и не само) изживяване.


Аз се включвах само през уикендите и макар, че ситуацията на пълен пансион ала Мила, напълно ме устройваше, от едната гузна съвест се чувствах длъжна да направя поне салата:)




Винаги съм си мислила, че лято в каравана е страхотно на теория, но не е точно за мен. Оказа се, че е зависи и то най- вече от това с кой го споделяш. Може да надмине всичките ти очаквания. Може да се окаже, че пет звездните хотели са нищожни в сравнение с милионите звезди, отразени в очите на детето ти. Предполагам, че някой ден ще си купим кемпер. За сега е само химера и дори не толкова заради финансовите параметри, колкото заради ежедневието ни. На този етап все още си го харесваме. Някой ден може би ще мислим друго. До тогава ни остава да обгръщаме живота си с мечти и компания, заради която си заслужава заспиваш с мисълта за следващото ви приключение.




Няма значение какво сервирате на едно дете и точно колко е изяло. Винаги ще се намери място за печени машмелоус. Не разбирам какво толкова намират в тях.


И Мартина каза, че не намира какво толкова се радвам на снимки и фотоапарати:)


Идиличният крайбрежен мирски свят си има и своите недостатъци. Когато духа и вали, тентите, навесите, караваните и палатките са единственото убежище. Но пък е по- лесно да си чуеш мислите в главата.




Но пък когато не вали, това е просто раят!




Тази година, в Италия, на плажа имаше някакви умрели плужачета. Беше много интересно да наблюдаваш реакцията на майка, разхождащи дечица и бащи, разхождащи дечица. Първите заобикаляха "нещата" от поне 2 метра разстояние, опитвайки се да отклонят вниманието на детето в другата посока. За сметка на това, татковците водеха отрочета до споминалия се плужек  и започваше едно бодене с пръчка, едни научни експерименти, едно чудо.... Мартина не изпитва особена погнуса от желирани медузи (за разлика от майка си). Очевидно е време да се замисля кой от нас прекарва повече време с нея, на какво я учи и дали е по- добре да сънува кошмари с черни дупки, поглъщащи планети или със счупени, току - що лакирани нокти:)





Всъщност какво е раят без храна. Простичка, с малко съставки, но пък изпълваща всички сетива.


Винаги съм изпадала в потрес от чушкопеците и съответната миризма, носеща се из панелните квартали на София. За сметка на това, просто обожавам мириса на пушек на открито, където никой не е обезпокоен с умирисано пране или изпълваща хола пушек.


Не изпускам възможността да си направя кьополу или печени чушки с доматен сос. Това са добре известни рецепти, които не виждам смисъл да споделям. Но пък не всеки още е пробвал гриловани праскови.


Макар и любител на сладко - солените вкусове и всякакви експерименти, доста дълго се дърпах от тази рецепти. Нещо като салата с компот ми се струваше. Няма нищо общо! Божествена е!


Салата с гриловани праскови и прошуто

Пакет рукола или най- добре микс от салати
6-7 праскови
100г прошуто
меко сирене (бри, козе или в моя случай сирене с ананас) 
50г печени орехи
сокът на половин лайм
1с.л мед 
1 ч.л. балсамико
зехтин
сол



Единственото по- особено в тази салата е че трябва да запечете прасковите на грил или грил тиган и да ги оставите да изстинат. 
След това от меда, балсамикото, зехтина, солта и сока от лайм правите дресинг. 
Накъсвате салатата в голяма купа, добавяте прасковите, прошутото - накъсано и навито на розички и сиренето. Поръсвате с печените орехи и дресинга и сервирате.


Няма смисъл да казвам колко много върви с бяло вино:)












5 коментара:

  1. Уф, любими вкусове. Правих миналата година и само аз си я ядох .Не, не че не беше вкусна, просто моите деца са страхотни традиционалисти. Гриловани праскови, и то на салата- да бе, по-добре да си ги изядем така..... А с такива снимки така приятно ме пренесе на морето. Може ли догодина и аз да се включа в целодневен пансион при Мила? Дори ще й помагам при готвенето и разтребването....

    ОтговорИзтриване
  2. Божествен вкус за мен и се радвам, че си го опитала.
    Със същият успех ще е и със смокини, но онези лилавите :)



    ОтговорИзтриване
  3. Обичам го това място, и ние ходим там всяка година :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Невероятно вкусна!! Благодаря за точната рецепта :)

    ОтговорИзтриване
  5. Фантастични снимки!
    Правя подобна салата с карамелизирани праскови, моцарела и балсамико :)
    Твоята ще ми хареса :)

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...